Реставрация на църквата Преображение Господне в Преображенския манастир
През 2003 г., Фондация „Интелектуални проекти” започна реставрацията на църквата в Преображенският манастир, един от ценните паметници на архитектурата и изкуството в България. Фондацията поръча изготвянето на програма ( одобрена от НПИК) за цялостна реставрация на украсата в църквата.
Преображенският манастир се нарежда на едно от първите места по ценност в страната ни, поради факта, че при създаването на манастирският комплекс участват едни от най – известните възрожденски майстори - Захари Зограф и Уста Кольо Фичето. Манастирът е действащ, мъжки. Той разположен сред скалите, над река Янтра на 6 км от Велико Търново.
Според исторически данни манастирът е изграден през 11 век и е бил метох на Ватопедския манастир от Света Гора Атон. По късно византийския император го подарява на българската църква. Царица Теодора - Сара, втората жена на цар Иван Александър, заедно със сина й цар Иван Шишман стават ктитори и покровители на един от най-големите български манастири, издигани до столицата Велико Търново. Затова манастирът е известен и като Сарин или Шишманов манастир. Манастирът е обявен от цар Иван Александър за царски и е единствен такъв в България и до ден днешен. В манастира се организирали аудиенции и царски делегации. След освобождението отново е обявен за царски в продължение на старата традиция. Преображенската света обител е била културно-просветен център. В библиотеката на Ватопедския манастир в Света Гора Атон се пазят важни документи за Преображенският манастир. За разлика от други наши манастири съществували сами за себе си, освен манастирската си дейност в служба на Бога, Преображенският е взимал дейно социално и културно участие в живота на държавата. С помощта и средствата на родолюбиви българи манастира е ремонтиран и възобновен отново през 1825 година.
След излизането на фермана на султана от 1832 г., който разрешава ремонта се възобновява голямата църква – „Св. Преображение Господне”. Ремонтът на църквите е завършен от Кольо Фичето през 1834 г.
Строител по църквата Преображение Господне е бил също и Димитър Софиянлията, но същата година когато е бил нает, е бил и обесен. Църквата е кръстокуполна с три помещения – централно триконхално, притвор и предверие.
Композицията на иконостаса в църквата, е създадена по проект на Кольо Фичето, изпълнен от тревненски майстори, с вероятното участие на Кольо Фичето и като изпълнител. Иконостасът е прекрасно вписан в архитектурата. Той е богато пластично декориран, позлатен и полихромиран. Големите царски икони са изписани от Захари Зограф, а иконата на дяконската двер е датирана – 1823 г. и е на тревненският майстор - Симеон Цонюв.
Зографията на църквата е дело на Захари Зограф, за което свидетелства ктиторският надпис и договорът на зографа с манастирската управа. През 1849 г., тя е завършена.
Стенописите на Захари Зограф, са съхранени до наши дни в големия си процент. Изпълнени са в характерните за неговото творчество, композиция, иконографска схема и стил.
Изобразените български светци, самочувствието да изпише личният си портрет в притвора, светлият колорит, любопитните персонажи, етнографските и др. подробности, разкриват богатият му възрожденски дух.
През 1870г., е издигнатата кула, зад църквата по проект на Кольо Фичето. Тя е във хармонична връзка с целия архитектурен ансамбъл на манастира.
От 1962 г. до 1982 г. , в притвора на църквата и по "Колелото на живота" е имало реставраторски намеси.
През 1962 г. - 1963 г., с държавни средства се прави частична реставрация на стенописите по фасадите – главно „Колелото на живота” и др. Екипът работил по тази задача е изпратен от София – Институт за паметници на културата.
В по–късните години, се пристъпва към реставрация вътре в църквата и по-специално в притвора извършена от реставратори - служители на НИПК. Стенописите са били почистени и благодарение на това, изображенията са чувствително по-ясни от тези в централното помещение.
През последните години на 20 век, източната част на манастира, беше разрушена от свлачище. То застраши и централната манастирска църква Преображение Господне. Основната пукнатина, беше в непосредствена близост до нея. По късно се откъснаха каменни блокове от скалния венец и застрашиха църквата от запад. Вложените усилия и средства в последно време, бяха насочени към преодоляване на причините и последствията от тези природни поражения.
Реставраторите - Лозинка Арнаудова и Светла Мечкуева са добре известни в професионалните среди с редица паметници на културата, някои от тях от световно, други от национално значение, които са реставрирали. Такива са Боянска Църква и Свещарска Гробница- включени в листата на световните паметници на ЮНЕСКО . Проучвали , документирали и взели участие в реставрацията на паметници от национално значение като - Роженския манастир - Роженската трапезария и Църквата "Рождество Богородично", Драгалевски манастир -ц-ва "Св. Богородица Витошка" и паметници в гр. Мелник, Пловдив, В. Търново, Разград, Самоков, Смолянско , Исперихско и др. Имат редица публикации в наши и чужди научни издания. Участвали и участват в управлението на професионални съюзи. Членове на Националния комитет на ИКОМОС.
